В края на XIX век немският лингвист и етнограф Густав Вайганд документира много от селата в района на Загори, включително Макрино. Вайганд отбелязва, че жителите говорят както влашки, така и гръцки. С течение на времето обаче упадъкът на традиционните скотовъдни икономики води до постепенна ерозия на влашкия език и култура в селото. Когато го посетих през 2019 г., единственият останал говорещ влашки език не бил родом от Макрино, а се е преместил там от Сирако в младостта си. Въпреки това, имената на местата, както на пример Киатра Муска (Chiatra Musca), са запазени и все още се използват – свидетелство за трайното културно наследство на селото.
