Лаиста, известна като Лака (Laka) на влашки, е най-отдалеченото селище в района на Загори, някога най-населеното и проспериращо. До началото на XX век, когато братята Манаки правят тази снимка, то все още има над 2000 жители. Днес са останали само около 10 постоянни жители. Пътуването до Лака беше предизвикателство, но си заслужаваше заради интересните ни срещи. С помощта на местните установихме, че снимката на братята Манаки е направена от скита „Свети Георги“, където според преданието е проповядвал Свети Козма Етолийски. Въпреки че селото е скрито от дървета, този път дронът не ни беше необходим. Изкачването на покрива на църквата разкрива гледката.
Една запомняща се среща в Лаиста беше с фотографа Такис Цимас, който живее в Атина и редактира селско списание, което се разпространява от Атина до Америка, „Лаиста Неа“. Той поиска да публикува снимката на селото, вероятно най-старата известна, която, както му казах, е направена около 1900 г.
Когато списанието пристигна, изписаната година беше променена – 1898 г. Цимас обясни, че местните жители знаят точно кога са построени къщите им, което им позволява да определят датата чрез липсата или наличието на определени домове. За антрополога точната година може да има по-малко значение спрямо това колко дълбоко се ценят паметта, мястото и семейството тук.
В следващия брой на списанието на Цимас, публикувах друго изображение от архивите на Букурещ, показващо хора на площада на селото. Това доведе до откриването на почти идентична снимка, вероятно направена само минути по-късно, съхранявана в дома на семейство Папатанасиу. Нещо повече, през 2024 г. открих в архива на Битоля счупен фрагмент от негатив от стъклена плоча, изобразяващ същото празненство на площада на село Лаиста.
Разделени от един век и съхранявани в три различни държави, снимките се срещнаха отново, сякаш по чудо, след сто години!
