„Според преданието, Периволи е основан преди около двеста години чрез обединението на три села: Битулци (Bithultsi), Карица (Karitsa) и Байетан (Baietan). Подобно на Авдела и Самарина, преди е бил по-проспериращ, отколкото е сега.
Той е страдал от управлението на Али паша и отстъпването на Тесалия е оказало голямо влияние, защото голям брой от местните зимуват в Тесалия. След отстъпването на Тесалия през 1881 г. много от тях се заселват за постоянно в градовете. Трикала (Trikala), която може да се нарече влашка метрополия, е дом на около двеста семейства периволчани, които през лятото отиват на място, наречено Коромилия (Koromilia), в хълмовете над Калабака (Kalabaka). Видно е, че селото някога е било много по-голямо, отколкото е днес. Един от големите занаяти на селото е бил овчарството, а броят на овцете, притежавани от селото, се е увеличил драстично до 1877 г., дотолкова, че пасищата на Периволи не са могли да поберат повече овце.
Главната характеристика на селото е неговото мисохори, или площад, който, подобно на известния бор на църквата в Самарина, е предмет на завистта на съседите му. Представлява широка тераса, частично естествена и частично построена върху наклонения хълм, с магазини или къщи – високи няколко етажа – от три страни. Традиционната носия на Периволи е същата като в Самарина, а националното облекло се носи повече тук, отколкото в Авдела. Стилът на Периволи обаче има по-къси поли, като вълнената горна дреха, т.нар. ципуне и ризата с плисета стигат над коленете, което прави цялостната носия по-малко украсена.“
Алън Дж. Б. Уейс и Морис С. Томпсън, Номадите на Балканите
