Друго село, което беше трудно за идентифициране. Въпреки това, в един момент по време на теренното ми проучване разпознах формата на планините. Старият път към селото, където братята направили снимката, вече не съществува – сега е покрит с гора, така че отново трябваше да използвам дрон, за да заснема сходен ъгъл. Ето как Уейс и Томпсън описват това място: „От пътеката между Палиосели (Palioseli) и Падес се открива прекрасна гледка. Зад нас на север е тройната маса на Змолку, най-високият връх на Пинд; отпред и непосредствено под нас е река Аоос, бързаща надолу към Адриатическо море. Отвъд, на юг, е Загори, който оттук изглежда се състои от успоредни хълмове, простиращи се на север и юг. На изток се издигат по-ниските върхове на Пинд: Гумара (Ghumara), Василѝца (Vasilitsa) и Оу (Ou), чиито по-ниски склонове са покрити с гъсти борови гори. В силен контраст с чакълестите хълмове на Загори и горите на Пинд е западната граница с голата и скалиста сиера Папинго (Papingo), която се издига на север, където завършва с огромна стена от варовикови скали.
Положението на Папинго и Змолку, намръщени един на друг от другата страна на Аоос, е накарало власите да локализират тук народна приказка, чиито разнообразни версии се срещат из Балканите и особено сред власите. Вероятно тя принадлежи към класа приказки, които са местни за дадена област, а не за която и да е раса. Във влашкия фолклор планината, персонифицирана като демон, играе водеща роля. Това е особено вярно за всяка планина с малко езеро близо до върха ѝ. Именно в това езеро демонът се установява, а във влашкия фолклор той първоначално е бил овчар, който, бидейки огорчен от несподелена любов, удавя себе си и стадото си.“
