За Москополе Уейс и Томпсън отбелязват: „Търговците му са имали магазини във Венеция, Виена и Будапеща. Местните жители смятат, че градът някога е имал осем или десет хиляди къщи и население от около шестдесет хиляди души.
Москополе притежава много църкви, повечето от които сега стоят изолирани сред осеяните с камъни житни полета, които някога са били оживени енории. По склона на хълмовете, на около половин час на север, се намира манастирът в Москополе, посветен на Свети Йоан Кръстител. Манастирската църква е построена през 1632 г., а по-голямата част от църквите в града датират между 1700 и 1760 г. Ако строителството на църкви е знак за просперитет, тогава Москополе е процъфтявал най-много в периода 1650 г. – 1750 г. В крайна сметка суровото управление на Али паша довежда до пълното му разрушение и жителите му са разпръснати из Балканите.
Днес това е малко село, населено отчасти с албанци и отчасти с власи, някои от които са коренни жители, а други – т.нар. фаршероти, етнографска група арумъни, произхождащи от района Фрашер в днешна Албания. Вероятно дори в дните на неговото величие е имало значителен фаршеротски елемент в населението. В „География“ (или „Нова география“) на тесалийските монаси Даниил и Григорий се упоменава, че е имало много богатство, дванадесет вида занаяти, известно училище, печатница и е било украсено с всички красоти на европейски град. Печатницата била управлявана от монах на име Григорий, който публикувал религиозни книги, от които десет са известни.“
